ALMA (NRAO/ESO/NAOJ); B. Saxton NRAO/AUI/NSF
Заснет е предсказан от Айнщайн феномен (снимки)
С помощта на телескопа ALMA, разположен в чилийската пустиня, астрономи са заснели изображения на изумителен феномен, предсказан от Айнщайн преди 100 години.
63
253
Феноменът, известен като гравитационна леща, е описан подробно в Общата теория на относителността, публикувана от видния учен през 1915 г., пише в. "Дейли експрес", цитиран от БТА.
Вижте снимки >>
Айнщайн описва детайлно как пространствено-времевият континуум реагира около масивен обект, като например галактичен куп или черна дупка.
За пръв път гравитационна леща е наблюдавана през 1979 г. - 24 години след смъртта на учения. Въпросният феномен се наблюдава, когато масивна галактика или галактичен куп изкривява излъчваната от по-отдалечена галактика светлина.
Полученият кръг изкривена светлина, който прилича на огнен пръстен, е наречен "Пръстен на Айнщайн".
Едната от галактиките, уловена в изображенията, е известна като SDP.81. Подреждането на двете галактики, намиращите се съответно на четири и 12 милиарда светлинни години от Земята, е толкова съвършено, че светлината от по-отдалечената образува почти идеален кръг, гледана от нашата планета.
Гравитационното изкривяване се използва в астрономията за изследване на твърде далечната и ранната Вселена.
"Тези безпрецедентни изображения откриват нова граница в астрономията и доказват, че телескопът ALMA оправда очакванията да трансформира науката", казва директорът на обсерваторията Пиер Кокс.
Вижте снимки >>
Айнщайн описва детайлно как пространствено-времевият континуум реагира около масивен обект, като например галактичен куп или черна дупка.
За пръв път гравитационна леща е наблюдавана през 1979 г. - 24 години след смъртта на учения. Въпросният феномен се наблюдава, когато масивна галактика или галактичен куп изкривява излъчваната от по-отдалечена галактика светлина.
Полученият кръг изкривена светлина, който прилича на огнен пръстен, е наречен "Пръстен на Айнщайн".
Едната от галактиките, уловена в изображенията, е известна като SDP.81. Подреждането на двете галактики, намиращите се съответно на четири и 12 милиарда светлинни години от Земята, е толкова съвършено, че светлината от по-отдалечената образува почти идеален кръг, гледана от нашата планета.
Гравитационното изкривяване се използва в астрономията за изследване на твърде далечната и ранната Вселена.
"Тези безпрецедентни изображения откриват нова граница в астрономията и доказват, че телескопът ALMA оправда очакванията да трансформира науката", казва директорът на обсерваторията Пиер Кокс.