Тайните на Студената война: Пет забравени проекта, които можеха да променят света
Дръзките технологични амбиции на военните от XX век днес ръждясват или са се превърнали в обрасли с мъх руини
В разгара на Студената война, докато светът живее в сянката на ядрената заплаха, САЩ и СССР водят тиха, но ожесточена технологична надпревара. Най-добрите умове и от двете страни на Желязната завеса работят над проекти, които трябва да дадат преимущество на техните родини.
Някои от проектите "поглъщат" милиарди, за тях се работи денонощно по най-отдадения начин, но накрая се превръщат в неми свидетели на една епоха на безгранични амбиции и параноя.
Днес ще ви запознаем с 5 любопитни проекта - от гигантски оръдия, насочени към космоса, до ядрени двигатели, проектирани за мисии до Марс. Някои от разработките са можели да променят историята на човечеството, но вместо това потъват в прашните бункери на забвението.
Проект HARP: Супер-оръдието на Барбадос
На ветровития тропичен бряг на Барбадос, сред гъстата растителност, ръждясва оръжие с гигантски размери. Това е остатъкът от проект HARP (High Altitude Research Project) - експеримент от 60-те години на миналия век за изстрелване на сателити в космоса с помощта на гигантско оръдие вместо с ракети.
Идеята е на канадския инженер Джералд Бул и получава финансиране от американската и канадската армия. Оръдието, сглобено от два 16-инчови корабни топа, достига дължина от близо 36 метра. При всеки изстрел ударната вълна чупи прозорци на километри, а експерименталните снаряди достигат рекордни височини.
През 1966 г. снаряд, изстрелян от подобна инсталация в Аризона, достига височина от 180 км и на практика се озовава на орбитална дистанция - рекорд за оръдейно изстрелян обект, ненадминат и до днес.
Въпреки успехите, проектът е спрян през 1967 г. заради политически промени и пренасочване на средства към войната във Виетнам. Бул обаче не се отказва и по-късно прилага опита си в Ирак, където работи за Саддам Хюсеин по проекта "Вавилон" - още по-голямо супероръдие. Преди да го завърши, инженерът е убит в Брюксел през 1990 г. при неизяснени обстоятелства, като следите сочат към Мосад.
Проект NERVA: Ядреният двигател за колонизация на Марс
Дълбоко в пустинята на Невада, в зона, известна като "Jackass Flats", се намират призрачните останки от космическо бъдеще, което така и не се е състояло. Това са тестовите площадки и бункери на Проект NERVA (Nuclear Engine for Rocket Vehicle Application) - строго секретно сътрудничество между НАСА и Комисията за атомна енергия.
Целта е била създаване на ядрен ракетен двигател, който да отведе човечеството до Марс. Технологията е революционна - малък ядрен реактор нагрява течен водород, създавайки тяга, почти двойно по-ефективна от тази на химическите ракети. Това би позволило по-бързи мисии и по-тежки товари.
Тестовете в края на 60-те години са успешни и доказват, че технологията работи. На практика още преди 50 години хората имат технология за достигането до Марс в кратки срокове и могат да поставят началото на колонизацията на Червената планета.
Програмата обаче е рязко прекратена през 1973 г. Официалните причини са бюджетни съкращения и страх от радиоактивно замърсяване. Така мечтата за Марс се оказва погребана в пустинята. Днес Пентагонът и НАСА тихомълком възраждат концепцията за ядрени двигатели виждайки и военният потенциал на подобни агрегати. Те обаче са изпреварени от Русия, която вече прилага технологията за своята ракета "Буревестник".
Тера-3: Съветският лазер, насочен към космоса
През 1984 г., докато космическата совалка "Чалънджър" прелита над СССР, екипажът съобщава за странни аномалии в системите и необяснимо неразположение на екипажа.
САЩ отправят дипломатически протест, обвинявайки Съветския съюз, че е атакувал совалката с лазерно оръжие. Москва отрича всичко. В действителност обаче, на полигона Сари-Шаган в Казахстан, съществува комплекс, създаден именно за такива цели - Тера-3.
Идеята за начинанието е на нобеловия лауреат по физика Николай Басов и на О. Н. Крохин. Това е проектът на живота им, по който работят от средата на 60-те години на миналия век.
Замислен като система за противоракетна отбрана, проектът цели да унищожава бойни глави с мощни лъчи светлина. Макар първоначалната амбиция да се оказва твърде голяма за възможностите на тогавашната физика, комплексът е оборудван с прецизна система за насочване, способна да проследява обекти в космоса. Съветските специалисти смятат да добавят противоракетни способности в последствие, но Тера-3 е работещо антисателитно мега-оръжие
Според официалната съветска версия, през 1984 г. "Чалънджър" е бил проследен с лазер с ниска мощност само за експериментални цели.
Идването на власт на Горбачов слага край на амбициите на учените. Финансирането е постепенно намалявано, а през 1989 г. секретният комплекс е посетен от американски физици, журналисти и членове на Конгреса на САЩ.
След разпада на СССР, базата се оказва на територията на Казахстан. Тя е евакуирана, оборудването е изнесено, а някои от помещенията са напълнени с бетон и запечатани. Мащабната конструкция на други продължава да изпъква със сивия си цвят сред жълто-оранжевата пустия. Днес комплексът е само една от многото, превърналите се в руини, съветски амбиции.
Атолът Джонстън: Радиоактивният призрак на Тихия океан
На 1300 км югозападно от Хаваите се намира атолът Джонстън - най-изолираната и строго охранявана някога база на САЩ. През Студената война този малък остров се превръща в "тихоокеанската лаборатория" на Пентагона.
Тук са извършени едни от най-опасните експерименти в историята - от детониране на водородни бомби в космоса (операция "Starfish Prime" през 1962 г. предизвиква изкуствени полярни сияния и поврежда няколко сателита) до разполагането на ядрено противосателитно оръжие.
Програма 437, активна от 1964 г., държи в постоянна бойна готовност ракети "Тор", всяка с мегатонен заряд, способни да унищожат съветски сателити в орбита. По-късно атолът е превърнат в сметище за химически оръжия, включително контейнери с "Ейджънт Ориндж", зарин и VX.
Базата е окончателно затворена през 2004 г., но нейното токсично наследство остава.
Наскоро ВВС на САЩ обмисляха да я използват за тестове на Starship на SpaceX, преди планът да бъде отменен.
Защо атолът намира място в класацията ни? Някога дом на строго секретни експерименти и мощни оръжия, днес той е токсичен отпадък, който се е оказал ненужен на собствениците си.
"Гумената стая": Тайният бункер под стартовата площадка на "Аполо"
Инженерите, проектирали ракетата "Сатурн V", са предвиждали и най-лошия сценарий - експлозия на стартовата площадка, сравнима с малък ядрен взрив. За да осигурят път за бягство на астронавтите, на 12 метра под стартов комплекс 39А в Кейп Канаверал е изграден специален бункер, станал известен като "Гумената стая". До него се стига по 60-метрова стоманена пързалка.
Самото убежище представлява куполна зала с 20 кресла, монтирани върху под, който лежи на гигантски пружини, за да поеме ударната вълна. Бункерът е оборудван да поддържа живот в продължение на 24 часа. За щастие, нито един екипаж на "Аполо" или на совалките не е имал нужда от него.
Днес, докато ракетите на SpaceX излитат от същата площадка, "Гумената стая" стои запечатана - влажна и ръждясваща капсула на времето, в което космическите полети са били значително по-опасни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}