17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Най-любопитните експериментални самолети на НАСА (снимки)

Американските ВВС дължат своето технологично преимущество на тези машини

Снимка: Wikimedia

Най-любопитните експериментални самолети на НАСА (снимки)

Американските ВВС дължат своето технологично преимущество на тези машини

16:00 | 14 май 2019 | Автор : Стоян Гогов 22 59678 Снимка: Wikimedia

НАСА е широко известна със своите космически постижения. Заснемането на Плутон, Нептун, Уран, Сатурн, излезлите извън Слънчевата система сонди "Вояджър", настоящите мисии до Марс и Юпитер, както и изпращането на хора на Луната са малка част от големите успехи на американската космическа агенция.

Сферите на интереси на НАСА обаче не се ограничават единствено с изследването на Космоса.

Един от най-любопитните проекти на агенцията са тъй наречените Екс-самолети (X-planes). Свръх-иновативни експериментални машини, всички те са създадени в силно лимитирани бройки. Основната им цел е тестването на напреднали технологии, които да се използват от Военновъздушните сили на САЩ.

Вижте как изглеждат експерименталните самолети на НАСА >> >> >>

Мнозинството от Екс-самолетите са високо секретни по време на своето създаване и тестване. Макар създадените по време на Студената война машини да са разсекретени, то за ново поколение експериментални проекти не се знае почти нищо, с изключение на това, че те все още летят - както в небето, така и в Космоса.

Ето кои са най-любопитните експерименталните самолети на НАСА:

Rockwell-Messerschmitt-Bölkow-Blohm X-31

Снимка: Wikimedia

През 80-те години на миналия век станало ясно, че СССР води в разработката на високоманеврени самолети с управляем вектор на тягата. В отговор на това американците стартират няколко проекта, целящи да разработят свръхманеврен самолет. Един от тях е X-31, който е съвместно изпълнен между американски и немски фирми. По програмата били създадени два самолета, като първият полет бил осъществен през 1990 г.

X-31 можел да изпълнява маневри като "Кобрата на Погачов" и имал всички необходими характеристики, за да победи Су-27 и наследниците му по маневреност. Разпадането на СССР обаче накарало американците да погледнат по-прагматично над нуждата от създаването на свръхманеврен изтребител. Междувременно се появили и ракети въздух-въздух с достатъчно голяма далекобойност, че да елиминират необходимостта от свръхманеврен изтребител. Проектът X-31 бил прекратен в началото на този век.

McDonnell Douglas F-15 STOL/MTD

McDonnell Douglas F-15 STOL/MTD

Снимка: Wikimedia

Този самолет също е създаден с идеята да доведе до появата на американски високоманеврени самолети с управляем вектор на тягата. Проектът стартира в началото на 80-те, а за основа е взет F-15. Той е снабден с предкрилки, а основен интерес за инженерите представлявал дизайна на соплата на самолета. По-късно F-15 STOL/MTD става тестова площадка за разработването на нова електроника, подпомагаща контрола на самолета и оптимизираща неговите характеристики. Макар F-15 STOL/MTD да има превъзходна маневреност, то Щатите отново се оказват от внедряването на подобна технология в самолетите си. За сметка на това електрониката, тествана на самолета, намира широко приложение.

Grumman X-29

Grumman X-29

Снимка: Wikimedia

Това е първият реактивен изтребител с обратната стреловидност на крилото. Той е експериментален и цели тестването на множество технологии. В Х-29 са изпитани полимерни елементи, подсилени с въглеродни влакна, изцяло карбонови компоненти и компютри, контролиращи полета на самолета.

Крилото с обратна стреловидност се доказва като увеличаващо маневреността на самолета, но не успява да се наложи в индустрията. Почти по същото време в Съветския съюз тече разработката на изтребителя Су-47 с обратна стреловидност, който обаче също не влиза в масово производство.

Boeing X-37

Boeing X-37

Снимка: US Airforce

Подобно на оригиналната американска совалка, Boeing X-37 може да се използва многократно, като излита с ракета, а се приземява като самолет. Разликата се състои в това, че X-37 е безпилотен апарат, а мисиите му са строго секретни. Космическият самолет може да променя своята траектория и орбита, както и да носи малки товари.

Спекулира се, че една от възможните му употреби е за космически шпионаж на китайските и руските сателити в орбита. Освен за подслушване Boeing X-37 може да се използва за заглушаване, хакване или дори унищожение на сателити.

Според някои теории, чрез Boeing X-37B могат да бъдат тествани технологии, които да позволят създаването на орбитален космически бомбардировач, който може да остане в орбита около Земята с години и да извършва мигновени нападения над цели по цялата планета. През 2019 година е планирана 6-тата мисия на роботизираната совалка, която обикновено прекарва повече от година в орбита.

Douglas X-3 Stiletto

Douglas X-3 Stiletto

Снимка: NASA

Веднага след края на Втората световна война в САЩ се зародила идеята за направа на реактивен изтребител, можещ да лети с над 2000 км/ч. Така през 1949 година бил стартиран проектът, довел до появата на Douglas X-3 Stiletto.

Самолетът, който приличал повече на ракета, направил първия си полет на 11 септември 1952 г. За жалост се оказало, че управлението на машината е много трудно, част от материалите не били създадени по най-добрия начин, а X-3 Stiletto едва достигал скоростта на звука. Въпреки това САЩ решили да продължат програмата, а на базата на X-3 Stiletto бил създаден Lockheed F-104 Starfighter.

Всички от проблемите, станали явни при Х-3, се проявили и при F-104. Последният се оказал един от най-неуспешните изтребители в историята на авиацията.

North American Aviation X-15

X-15

Снимка: Wikipedia

Експерименталният американски самолет X-15 е най-бързият летателен апарат пилотиран някога от човек - 7 274 км/час. Това е самолетът достигнал най-голяма височина на полета - 108 километра над повърхността, а пилотите му са усетили най-голямото претоварване - стигащо до 15G. В общи линии, това е най-успешният експериментален самолет, създаван някога.

Основните идеи зад проекта принадлежат на привлечения в САЩ немски учен д-р Валтер Роберт Дорнбергер, а ръководител на проекта е инженерът Чарлз Харисън.

Вместо реактивни за задвижването се използват ракетни двигатели, горящи етилов алкохол и течен кислород. По-късно е поставена втора версия на двигателя, работеща с амоняк и течен кислород. Освен това Х-15 има 12 на брой мини двигатели, използвани за маневриране на границата между космоса и атмосферата.

Освен това самолетът не излита от писта, а от крилото на летящ във въздуха бомбардировач. Кацането пък не става с нормалната конфигурация от 3 колесника, а от две ски и един колесник.

конструкцията е изградена от титан и стомана, а фюзелажът е изработен от специална топлоустойчива никелова сплав. На помощ при справянето с високите температури идват и два резервоара пълни с хелий и течен азот, които служат за охладители на различни бордови системи.

Поради високите скорости, огромното количество стрес и необходимостта от нечовешко бързи реакции, Х-15 се превръща в може би първия самолет използващ компютърни чипове и алгоритми, извършващи стабилизацията на полета. Днес тази технология се прилага на практика във всички съвременни военни самолети.

North American Aviation XB-70 Valkyrie

XB-70 Valkyrie

Снимка: NASA

Това е последният гигантски самолет, построен от САЩ, макар и да са били създадени само 2 експериментални образеца. Мисията на XB-70 Valkyrie била да лети по-високо и по-бързо от съществуващите към онзи момент ПВО ракети. Американците смятали, че ще създадат на практика неунищожим самолет, с който ще могат да атакуват СССР.

Идеята за създаването на този самолет се родила в началото на 50-те, но на практика рухнала при свалянето на шпионския самолет U-2 над Съветския съюз през 1960 г. Година по-късно ВВС на САЩ се отказали от самолета - той се оказал напълно безсмислен за тях. Въпреки това два опитни образеца все пак видели бял сват и първият им полет се осъществил през 1964 година. Всъщност, макар и американските ВВС да се били отказали от самолета, то Кенеди не бил съгласен с тях.

Американският президент смятал, че опитните образци ще са много полезни за установяването на бъдещи проблеми при летенето с тежки самолети с 3 пъти по-голяма скорост от тази на звука, а наученото може да се използва за създаването на наистина добър бомбардировач.

Кенеди се оказал прав, защото наученото от самолета се приложило по късно в В-1, а чрез шпионаж и в цивилния Ту-144 "Конкордски" и руския бомбардировач Ту-160. Информацията за обмисляния от американците самолет, довела и до създаването на МиГ-25 и МиГ-31.

XB-70 Valkyrie - той се задвижвал от 6 реактивни двигателя и имал максимална скорост от 3 309 км/ч. Обсегът му бил почти 7 000 км, а таванът на полета - 23 600 метра. В натоварено състояние теглото на самолета било 246 000 килограма, но размахът на крилете бил по-скромен - 32 метра.

ИЗБРАНО