Приликите между Земята и Марс (снимки)
Има индикации, че Червената планета е богата на изкопаеми ресурси
Ден, след като ви представихме галерия с около 40 снимки и ви попитахме коя планета виждате на тях - Земята или Марс, идва време и за отговорите.
Близо 60% от вас са се досетили правилно, сателитните снимки са от нашата "бледа синя точка", както Карл Сейгън описва Земята. Е, не чак толкова синя, след като 1/3 от повърхността на планетата ни е заета от пустини.
Някои от вас дори са успели да познаят един от обектите на снимките - Структурата Ришат, наричана още "Окото на Сахара". Тя се намира в Мавритания и представлява концентрични кръгове с диаметър около 50 км. Тя не е причинена от метеорит и историята и е свързана с богата на варовик околност, магмено изригване преди 100 милиона години и ерозията случила се от тогава до днес.
Вижте "най-земните" снимки на Марс >> >> >>
Други забелязаха, че снимките принадлежат на Роскосмос. А досега снимки на Марс от орбита са правели единствено НАСА, ЕКА, Индия, Китай и Обединените Арабски Емирства. Съветският съюз има частични успехи, но за жалост Русия отбелязва "черен" рекорд в опитите си да достигне сама до Червената планета. Все пак трябва да отбележим, че мисията ЕкзоМарс комбинира усилията на Роскосмос и ЕКА, а скоро може да има и руски снимки от Марс. До тогава обаче ще можем да се наслаждаваме единствено на руски снимки, направени на Земята от МКС. А те впрочем са доста и много лесно достъпни от сайта на Роскосмос.
И сега по-същество. Между Земята и Марс има както съществени разлики, така и големи прилики. Именно заради последните планетата е станала основна цел за колонизация.
Факт е, че мнозина виждат по-добра опция във Венера. Създаването на летящи градове във високите слоеве на атмосферата би било доста трудно. Освен това остава проблема с липсата на магнитно поле, което да защитава хората от слънчевата радиация. Този въпрос предстои да се реши и на Марс, но Венера е доста по-близо до Слънцето.
Червената планета изглежда толкова атрактивна именно заради приликите си със Земята. На нея може да кацне космически апарат, могат да се правят бази под повърхността, които да пазят от радиацията. Освен това скорошни експерименти показват, че най-вероятно почвата на Марс ще става за земеделие, макар и да иска сериозно обработване с препарати и торове. Макар Червената планета да е студен и пустинен свят, то извличането на вода и кислород е възможно, което наред с храната и защитата от слънчева радиация гарантира, че една колония там ще може да оцелее.
Марс има още едно съществено предимство пред Венера. Екстремното атмосферното налягане и топлина правят невъзможен добива на ресурси от Венера.
На Марс има индикации, че има залежи от множество метали в близост до вулканите му. Не става въпрос само за мед и желязо.
Регионът Тарсис на Марс представлява огромно вулканично плато, което е разположено на екватора на планетата на запад от Долината на Маринър - един от най-големите каньони в Слънчевата система.
Учените смятат, че е много вероятно под Тарсис да има залежи на титан, платина, паладий и хром.
Друг източник на ресурси могат да са кратерите. На Земята са намирани желязо, уран, злато, мед и никел около места, станали жертва на древни астероидни сблъсъци.
Изследване на метеорити с марсиански произход потвърждават наличието на множество полезни за колонистите елементи. В тях учените редовно откриват магнезий, алуминий, титан, желязо и хром и следи от литий, кобалт, никел, мед, цинк, ниобий, молибден, лантан, европий, волфрам и злато.
Предстоят да бъдат разработени технологии за по-добро сателитно сканиране за ресурси, които по-късно да бъдат използване не само за търсенето им на Земята, но и на Марс.